Селцето Актачи е едно от най-големите селища в местността Ширван в Азербайджан. Заки Валиди, който свързва селцето Актачи с Огуз пише, че те притежават обширни земи и са покорили томените. Селцето Гагали от областта Агсу е едно от селата, които притежават духа на Актачи. В това турско селище населението е било известно с жътвата си през зимата, летните и пролетните си пасища, така че фолклорните извадки там са специални. Анализът на отурма (обред, при който местните хора стоели будни през цялата нощ) и преминаването на животни над огъня, е възможност да се види значението на церемонията Акхир Чарншанба и пример за място като това.

Новруз има четири символа: вода, огън, въздух и земя и всеки един от тях има собствен празник, четири вторника преди Новруз. Тези Новрузки вторници са кръстени Су Чершенбеси, Од Чершенбеси, Йел Чершенбеси и Акир или Топраг Чершенбеси. На 15 март се празнува последният Чершенбеси преди Новруз-земният вторник, символ на пробуждането и започването на обработването на земята.

В периода 14-16 март, 2016 г.  в селцето Гагали в област Агсу, Азербайджан се проведе II Международен Терекеме Чершенбе Фестивал. Фестивалът бе под егидата на МИРАС, социална организация в подкрепа на изучаването на културнато наследство, подкрепена от Министерство на културата и туризма, изпълнителната власт на областта Агсу, Азербайджанския фотографски съюз и компанията Allprint. Във фестивала имаше участници от Азербайджан, Турция, Грузия, Египет, Индия, Туркменистан, Казахстан, Норвегия, Йемен, Индонезия и Мианмар. Фестивалът продължи 2 дни.

На откриването на фестивала имаше килими, изтъкани в Гагали, Бижо и Гашад, селата Агсу; сувенири, музикални инструменти и гоблени на Агсу; декорации от народното изкуство на област Исмаили; художествени материали от Египетския културен център; антики; палатки терекеме; картини, нарисувани от художници от Организацията МИРАС, както и археологически материали, открити в средновековния град Агсу, замъка Мехраван и паметника Наргизава. Всички те бяха представени по време на фестивала. Гутаб (национално ястие) и вука бяха приготвени пред палатката терекеме. Фестивалът бе важен аспект от промотирането на традициите на Тюрките и поддържането на културни отношения с целия свят, всички държави и  проучването на човешките ценности. Азербайджанската и Турската култура таракама йорук се считат за едни и същи, но имат различни стилове. 

Фолклорни състави от Азербайджан и чужбина  се представиха на фестивала. Азербайджан бе представен от групата на Азербайджанския държавен университет за култура и изкуство - с национални традиционни песни и народни танци; театралният художествен факултет на същия университет с композицията "Новруз"; музикална група МИРАС с мугам; ученици от средно училище от Агсу, кръстено на Хагигат Мусайев със спектакъла "Коса и Кечал", "Чобан и Пахлаван“, група от Държавния хуманитарен и технологичен колеж от град Исмаили с композициите "Чобан и Самани", танци и борби.

Заедно с местните фолклорни групи се представиха и: Община Измир  с Младежка и спортна група от Турция с танците „Зейбак“ и „Кавказ; фолклорна група "Картвело" от Грузия с народни грузински песни; фолклорна танцова група "Най-доброто от Индия" с индийски народни танци, както и Египетска художествена изложба. Имаше и много публични игри - борци премериха сили, събиране на яйца с уста, ходене по въже. Участниците последваха отрумският обред и лагерните огньове акир чаршанба, както и кулата Агсу и се запознаха с местните жители. Опитаха от местните ястия, направиха си снимки в селото и правиха фолклорни проучвания по време на фестивала.